В основата на добрата кухня стои не само техниката, но и разбирането откъде идва храната. Именно затова върху 12 дка земя, в Голяма Желязна, ще оживеят учебни градини – живи класни стаи под открито небе. Там курсистите няма просто да отглеждат зеленчуци и билки, а ще се учат да мислят устойчиво, да наблюдават природните процеси и да развиват отношение към чистата, сезонна и истинска храна.
Човекът, който ще се грижи за тези градини и ще води този диалог между земята и бъдещите готвачи, е Даниел Димов – градинар и пазител на принципите на пермакултурата. В това интервю говорим за устойчивото земеделие, за връзката на хората с природата и уроците, които преподава земята.
Как би обяснил на човек, който не знае нищо, какво е пермакултура?
Пермакултурата е система за устойчиво земеделие. Тя не те учи на градинарство, а те учи да мислиш, да наблюдаваш и да опознаваш. Учи те и как да преместиш себе си от центъра на вниманието и да разбереш, че имаш функция като част от нещо по-голямо. За мен природосъобразното земеделие означава и да използваш разум и критично мислене, за да видиш и опознаеш как работи първата система на света. Природата е първата и най-успешна система на планетата. Когато знаеш тя как действа ти можеш да поемеш по същия път и да работиш в синхрон с нея. Тогава е и много по-лесно да направиш нещо само веднъж и правилно, а в замяна да получиш много повече. И усещането е за взаимопомощ.
Как виждаш връзката между хората и природата в днешно време?
Днес хората често стоят като странници в собствения си дом – природата. Откъснали сме нишките, които хилядолетия са ни свързвали със земята, водата, дърветата а и животните около нас. Докато в съвременния свят преобладава нуждата от удобство и контрол, постепенно сме забравили, че сме част от един кръговрат и, че всяко наше дихание е подарък от дърветата, че храната ни идва от живата почва, а чистата вода е благословия.
Според теб възстановима ли е тази връзка?
Вярвам, че тази връзка не е напълно унищожена – само отслабена. Има процеси на възстановяване и заздравяване, които се усещат в пробуждането на хората, търсещи свободата и преоткриващи я в природата. Той може да се види във възстановените почви и устойчивите екосистеми, създадени по подобие на естествените гори, където елени и костенурки се събират под една и съща сянка. Той присъства дори в тихия вътрешен мир на човека, когато вкусва първия плод от собствената си градина.
Както се споделя в някои източни и тихоокеански култури, аз вярвам, че нашата роля не е да властваме над природата, а да бъдем нейни пазители и сътворци. “Когато застанем редом до нея, а не срещу нея, тогава откриваме не само изобилието на земята, но и дълбокото спокойствие, че принадлежим към едно по-голямо цяло.”
На теб кой най-много ти е повлиял в любовта към земята и растенията?
Любовта ми към земята е изградена от много нишки: от моите баба и дядо, които ми дадоха най-сладките радости от градината и ме научиха на толкова много. От уроците на учения и изследовател Бил Молисън, смятан за „бащата на пермакултурата“ и дори от въображението на японския илюстратор Акира Торияма. Но най-силно ми повлия времето, което прекарах с местните хавайски хора, наричани Канака Маоли и тяхната култура. Тяхната борба за опазване на собствената земя и суверенитет показват какво означава истинската връзка с природата и какво означава да си Steward of the Land*.
Как попадна сред тези хора и какво помниш днес от съжителството си с тях?
Попаднах сред тях почти случайно, макар че, когато се замисля, ми изглежда сякаш островът ме викаше там. Най-силно си спомням не толкова хората, колкото ритъма на съжителството с тях и как всяко действие беше свързано със земята, океана и небето. Тяхната култура ми показа, че грижата за земята не е професия, а връзка и ежедневна практика на уважение.
Една хавайска мъдрост, която ми е залостена завинаги в душата:
„He Ali’i ka Aina; He Kauwa ke Kanaka!”
“The Land is Chief; People are its servant!”
„Земята е вождът; човекът е нейният слуга!“
Как подхождаш към планирането на една нова градина?
Когато планирам нова градина, подхождам с визия и поглед напред – не само към това, което е, а и към онова, което може да стане. Наблюдавам съществуващите елементи и обмислям какво е възможно да се създаде.
Разсъждавам до каква степен може да се изгради устойчивост и какви ресурси могат да се създадат. За мен пермакултурата не е просто система за устойчиво земеделие, а система която ни учи да мислим, да наблюдаваме и да разбираме. Тя измества фокуса от нас самите и ни напомня, че сме част от нещо по-голямо. Природосъобразното земеделие означава и да използваме разума и критичното мислене, за да осъзнаем как действа първата и най-успешна система на земята – природата. Когато я разберем, можем да вървим по нейния път и да работим в синхрон с нея. Тогава е много по-лесно да направиш нещо веднъж и правилно, а в замяна да получиш многократно повече. Усещането е за взаимна подкрепа.
Какво е планирано за бъдещите градини в Шарена Фабрика?
В проекта „Шарена Фабрика“ създаваме градини, които ще бъдат живи класни стаи. Целта е да разказваме истории, да показваме, да образоваме и да приближаваме учениците до земята, за да видят корените на продуктите и начина, по който се създават. Също така изграждаме градина към ресторанта, която ще снабдява кухнята със свежи зеленчуци и подправки, както и още две градини, които ще осигуряват продукция за учебните кухни в училището. За мен е от огромно значение да предавам знания на всеки, който е готов да слуша.
Денем и нощем съм готов да помагам с всичко, което насърчава по-дълбока връзка с природата. Работя преди всичко за земята и се стремя да разказвам нейната красива история.
Какво си научил от градините, което не би могъл да научиш другаде?
От градините научих неща, които никъде другаде не бих могъл да науча – например, че уникалното и разумно човешко тяло не е създадено да стои зад бюро по осем часа на ден. Сред най-ценните мъдрости, които съм получил като градинар, са простите истини: „Земята е вождът, човекът е нейният слуга!“, „Красотата е в очите на гледащия“ и „Проблемът е решението“.
_______________________
*Фразата „Steward of the Land“ буквално означава „настойник (или управител) на земята“.
