Израснал в подножието на планината, той се наслаждава на необятните пейзажи и спиращите дъха гледки, които земята предлага. Животът в чужбина му дава множество възможности да опознае света и различни култури, включително пермакултурата, както и дълбокото уважение към земята и връзката с нея. Постепенно това прераства в осъзнаването, че именно това е неговото призвание — да бъде пазител на земята.

Връзката между участниците в екосистемите е нещо, към което той изпитва истинска страст — както и въпросът как човешкият вид се вписва в този красив танц на живота. Тихото сътрудничество и устойчивата настойчивост на дивата природа го вдъхновяват дълбоко. През последните 16 години той е буквално до колене в градината — наблюдава, слуша, копае, засажда, отглежда и разбира какво означава да бъдеш част от система, изпитана от времето; система, която обогатява сама себе си с всеки следващ цикъл; система, за която поддържането на неизмеримо биоразнообразие е естествен стандарт.

„След като пътувах по света, осъзнах, че най-прякото действие, от което всички могат да имат полза, е засаждането на хранителни гори и споделянето на знания за тях. Създадох първата си хранителна гора, когато бях на 22 години. Четиринадесет години по-късно гората процъфтява и за мен е истинско вдъхновение да видя как някогашното безжизнено поле днес кипи от живот. Малки бозайници, стадо елени, които гризат лешниците, мравешки колонии, „отглеждащи“ гъби тип чадър, таралежи, които се хранят със змии и гущери, изобилие от птици и насекоми, преследващи се в мащабния, тих танц на живота. Всички имаме нужда от повече поликултурни агролесовъдни системи, които подкрепят дивата природа и биологичното разнообразие“.