Когато Бил Молисън* започва да води първите си курсове по пермакултура в Австралия през 70-те години, повечето хора, които идват при него, носят един и същ проблем. Градините им са пълни с живот, но не с онзи живот, който те искат. След дъжд зеленчуковите лехи са надупчени, марулите изядени, а навсякъде има охлюви. Най-често задаваният въпрос е каква отрова да се изолзва, какъв препарат действа най-добре и как да се „унищожи проблемът“.
Молисън изслушва, но вместо да говори за химия или борба, започва да задава въпроси. Какво още живее тук? Кои животни минават през градината? И най-вече – какво липсва? В отговор на пореден такъв въпрос се ражда и една от емблематичните фрази, с които австралийският учен, еколог и съосновател на пермакултурата, днес е известен – “Нямаш проблем с охлювите – имаш недостиг на патици”. В нея се съдържа не само решение, но и цяла една философия. Молисън обяснява, че охлювите не нахлуват в градината с намерения. Те са там, защото условията са добри – влага, органична материя, нежни растения. Това е работеща система, но непълна. В природата охлювите рядко се размножават безконтролно, защото винаги има някой, който ги яде. В една градина този „някой“ често липсва. Проблемът не е в охлювите, а в отсъствието на този “някой”. Примерът, който дава е за индийските патици бегачи, които вървят между лехите и с удоволствие поглъщат охлювите, без да разкопават почвата, а оставяйки след себе си тор и яйца. Един елемент решава няколко проблема наведнъж. Вместо война с природата се появява партньорство. Вместо отрова – живот.
Пермакултурата не пита „как да се отърва от проблема?, а „какво липсва в системата?“.
С годините „недостигът на патици“ започва да означава много повече от градинарство, навлизайки като метафора в сфери като образование и икономика, социални и обществени теми, дори градско планиране – почти навсякъде проблемите често са резултат от липсващи елементи в системата.
В контекста на екологията и природата, това е само един от основните принципи, които следват създаването на цялата концепция за пермакултурата – приложна наука за дизайн на човешки местотобитания и земеделски системи, при която хората се учат да живеят и произвеждат храна в сътрудничество с природата, вместо да се борят с нея. Тя търси връзките между всички елементи в една система и показва, че устойчивите решения често се раждат не чрез контрол и унищожаване, а чрез добавяне на липсващото и възстановяване на баланса.
Прочети още: Даниел Димов: „Работя първо за земята и ще направя всичко възможно да разкажа нейната красива история“
Вероятно много хора се питат каква е разликата между земеделието, с което нашите баби и дядовци са се препитавали и това, което днес наричаме пермакулура – разликата е в това, че това е било част от техния бит и ежедневие и са го правили по традиция и ествствена логика, заради връзката си природата – градината е близо до къщата, животните са част от цикъла, нищо не се изхвърля просто така, семената се пазят, почвата е богатство. Днес пермакултурата го прави съзнателно, в свят, който се е отдалечил от тези връзки. Тя не идеализира миналото, а го разказва на съвременен език – чрез екология, системно и устойчиво мислене и образование.
Когато се оформяше цялостната концепция за създаването на Международно училище за кулинария и занаяти в с. Голяма Желязна, знаехме, че Троянският регион е място с дъбока връзка с миналото и трядициите, съхраняващо автентичния вкус на градината, гората и земята като цяло. В стремежа си да разказваме за корените на нашите традиции, да съхраняваме живата памет, следвайки естествената логика на темата с чистата храна, която идва от чистата земя, то нямаше как да не се превърнем в посланици на философията, оформила пермакултурния дизайн. Затова и в професионалните програми на кулинарното училище, има включени часове по градинарство, които ще се провеждат на терен от 12 дка учебни градини, които са създадени изцяло според принципите на пермакултурния дизайн. Отделно от обученията в професионалните програми, хората, които имат интерес да влязат в дълбочина ще могат да се запишат и на отделен курс по пермакултурен дизайн, след който ще получат сертификат.
И може би точно там, в учебните градини в село Голяма Желязна, това знание ще бъде не просто преподавано, а изживяно.
____________
Бил Молисън* е изследовател, автор, учен и преподавател, смятан за “баща на пермакултурата”.
