Занаятчийски истории: Мария Йованович

Лицата пред бъдещите ученици, ръцете - пазители на занаята, хората - вдъхновители. Една рубрика, която ви запознава с бъдещите учители в занаятчийското училище, част от Шарена Фабрика.

Мария Йованович, ©Шарена Фабрика

Поредицата Занаятчийски истории отваря вратите на ателиета, работилници и творчески пространства, или иначе казано работното място на хората, избрали да се посветят на занаят и изкуство и да не го наричат работа, а живот. На някои от тях добавяме “наши”, защото предстои това да бъдат хората, които ще влязат в Шарена Фабрика като учители и хора, преподаващи на следващите. А следващата, за която ние разказваме, е сред популярните лица на българската съвременна керамика. Повечето от нас я разпознават през отличителния стил и характер на нейното творчество и знаят, че там, където фините линии на графиката се срещат с порцелана, пръст има Мария Йованович.

Тя изучава графика в Националната художествена гимназия, а след това завършва „Керамика" в НХА. След малко повече от година, когато Международно училище за кулинария и занаяти "Шарена Фабрика" отвори врати, тя ще бъде сред водещите учители в занаятчийското училище и ще споделя натрупан опит и знания не само за занаята, но и за живота, вдъхновението, динамиката в творческите процеси и любовта към изкуството.

Днес човекът и природата са нейните извори на вдъхновение, но защо и какво движи ръцете ѝ върху порцелана, разказва в следващите редове.

Мария Йованович, ©Шарена Фабрика

В предишно свое интервю казваш, че природата и хората са твоите теми. Кое в човешката природа най-силно те е удивлявало?

Безкрайните възможности... слабостите дори. Но най-вече силата, с която можем да обичаме и в същото време да изпадаме в крайности. Човекът за мен е най-пъстрата вселена, която ще опознаваме до края на света.

Мария Йованович, Шарена Фабрика

Вярваш ли, че човек може да се променя и какво стои зад тези процеси?

Смятам, че съществува един вселенски баланс, който налага всички тези промени... и смятам, че всяка промяна си има точно място, време и смисъл. Едни неща се променят, други се напасват или изчезват... Човекът се променя, природата също. Светът се променя. Да участваме здравословно, осъзнато и с любов в заобикалящото ни е най-нормалното нещо, което можем да направим. Дори тези, които живеят и възприемат с друг подтик... според мен пак са част от този вселенски баланс. Опитвам се в положителна насока да вярвам, че и те си имат своето място. Но и в същото време няма да остана безгласна, когато усетя, че трябва да дам глас. Вярвам, че хубавите неща са заразни, а хората, които вдъхновяват са съкровища.

Как се насочи към графиката?

Рисувам от много малка, от винаги хаха... още в 5-ти клас тръгнах на уроци, а тогавашният ми учител днес е преподавател в Академията. Той ме научи да разпознавам материите и материaлите. Научи ме как да ги изобразявам върху хартия и с моливи. Научи ме, че с труд и отдаденост, човек може всичко. Възпита в мен прецизност и възбуди желанието да искам още, и да ставам все по-добра. После ме запозна и със света на печатната графика. И може би това остави още по-силна следа.

Защо точно графика?

Това е свят, в който нещата на са просто черно-бели, както много хора биха определили графиката. Зад цялата тази конкретност и контрастност се крият хиляди цветове емоции, много дълбочина, много вибрация и „човешка плътност“. Графиката за мен е дълбочина на интелигентно ниво, колкото и префърцунено да звучи - тя има богати възможности за техники и изразяване.

А към керамиката?

С керамиката се срещнахме съвсем случайно... макар, че "нищо не е случайно".

След като се запознах с глината, пламна искра на любов. Такава любов, от която не можеш да се откъснеш или да напуснеш. Има някаква магичност тук, сигурна съм. Глината сме ние и ние сме глината... това ме погълна. Една любов към всичко, оцапана с кал - създадена със същата тази любов. Възприемам това като безкрайност, която ме погълна.

Останалото е процес... много отдаденост, много работа, страхотна вяра, доста лудост, много рев, много пот и ужасно много опити.

Какво остава скрито за хората от света на керамиката и създаването на един продукт?

Малко хора, които не са от този свят, го разбират. Повечето не са наясно най-вече с времето, което изисква глината, за да се случи. Всички етапи, без които не може. Няма да престана да обяснявам, пред когото е нужно, че за ден не става. Това е част от процеса. Непрекъснато се учим на търпение. И не само - на отдаденост, на обич и внимание... глината е взаимност.

Светът на керамиката може и да е много трънлив, болезнен, много труден, доста финансово тежък на моменти. Пътят на един продукт е дълъг, понякога даже вечен, невъзможен... Но това също е част от процеса. Не обичам да разказвам за трудностите и за хилядите сълзи... Тях ги споделям с колеги и майстори. Заедно търсим път и решение. Което също е много ценна споделеност.

Малко хора знаят и колко много дава този свят. Тук ще ми е трудно да намеря думи. Толкова обич получавам... Усещам, че това е нещото, което на моменти ме държи да не падна. Което ме храни или лекува... Винаги съм казвала, ще го драсна и тук...“ Това не е професия, а диагноза“. Колкото и да е трудно, сърце не ти дава да го пуснеш.

Мария Йованович, ©Шарена Фабрика

Какво е общото в творческите процеси при рисуването и работата с керамика?

И рисуването, както и изработката на керамика са част от общ процес. Изразяването на автора, неговата емоционална палитра и комуникация със света, чрез създаване на произведение на изкуството... независимо какви материали и техники ще бъдат използвани. Можем да ги разглеждаме и в направления от света на изкуството, където могат да съществуват по отделно и да бъдат достатъчно индивидуално и художествено издържани без да имат допирна точка. В изящното и в приложното изкуство. Но като човек, част от този свят, те са симбиоза и не ги деля. Керамиката, като много важна част от живота на човека, изразява много силно тази симбиоза.

Мария Йованович, ©Шарена Фабрика

Как виждаш себе си като учител в бъдещото Международно училище за кулинария и занаяти?

Знам единствено, че ще съм искрена. Старая се да нямам очаквания. Не визуализирам каква ще съм. Вярвам, че докато има плам в мен, ще имам какво да дам. Това е главният смисъл. Живея с мисъл за благодарност в настоящето и се вълнувам за идеята на проекта. Вярвам, че всичко ще се случи по най-добрия начин. Включително и моето участие там.

Кои са най-ценните съвети, които си получавала ти от своите преподаватели?

Да рисувам със сърце и вяра в ръката...

Да дишам...

„90% наблюдение, 10% работа“... но това го разбрах след 25тата си годишна възраст.

Как и кога се яде шкембе, как се пие алкохол. Как се прави любов...буквално и преносно.

Това ли са твоите изразни средства, с които отправяш своите послания като артист?

Определено - графиката поставена върху керамика ме вълнува най-много в момента. Като не мисля да заключвам това... има път напред - да видим!