Творческият дух на българина е намирал проявление в почти всичко до което се докосне. Сръчните български ръце открай време създават магия, независимо дали ще хванат парче дърво, сурова глина или вълнен конец, който ще се превърне в шарена везба.
В миналото хората използвали местни суровини и материали за своите изделия. Това, което създавали било водено от нуждите на бита. През епохата на Възраждането започва развитие и популяризиране на народните знаяти по българските земи, но фокусът върху естествените материали остава. Появяват се нови декоративни стилове и се формират занаятчийските еснафи. По това време възникват и първите художествени школи – Дебърска, Банска, Калоферска, Самоковска и Троянска.
Възраждането и появата на художествени школи
По време на Възраждането в България се създават първите художествени школи и възрожденски занаятчийски центрове. Произведенията на народните занаяти отразяват не само естетическите възгледи на тогавашното общество, но и практическите нужди на ежедневието. Връзката между различните занаяти и начина на живот е тясна и всяко произведение носи своята уникалност, като някои от тях са ярко изразени художествени произведения. Занаятите като грънчарството в Бусинци и Троян, както и килимарството и тъкачеството в Чипровци и Котел, са сред най-значимите. Основният стремеж е усъвършенстването на уменията за работа с природни материали и постигането на хармония между различни стилове и техники. Това начало поставя основите на новаторски подходи, наричани „тайни“ на занаята, които се предават от поколение на поколение, от майстор на калфа.
Грънчарството – свещен занаят
Грънчарството е един от най-старите занаяти по българските земи и се счита за свещено. Усвояването му изисква не само труд и старание, но и „дар божи“. В края на 18 и началото на 19 век, грънчарството се развива в Троян, Габрово, Берковица, Разлог, Айтос и други места. Въпреки взаимното влияние между различните региони, всеки от тях запазва свои специфични форми и маниер на украса.
Керамичните произведения
Керамичните съдове в България често следват формите на медните съдове. Освен битови съдове, грънчарите създават и предмети за църковния утвар като купели за кръщение и кадилници. Някои произведения са без украса, но други, като стомни и паници, са истински произведения на изкуството. Най-популярна у нас е троянската керамика. Тя е известна със своята „мокра“ шарка и уникалната техника на сграфито. Характерни мотиви включват флорални елементи, птици и геометрични фризове. Грънчарството и дърворезбата са основните занаяти в района на Троян днес. Този занаят е наследен от траки, римляни и славяни и продължава да се развива през вековете.
Българските традиционни занаяти са впечатляващо устойчиви на силата на времето. Или поне докато има живи майстори, които да предават уменията си през поколенията.
Така се роди и нашата идея – да превърнем Голяма Желязна в средище за занаяти. Да запазим и съхраним това старо знание и да изградим отново връзката между майстор и чирак.
Шарена Фабрика ще бъде дом на творчеството и ще събере под покрива си майстори и работилници по дърворезба, скулптура, реставрация и рециклиране на мебел, иконопис, тъкане, плъстене, везане, изработване на фолклорни носии, керамика, грънчарство.
И да, за всички тези занаяти ще разкажем по-подробно съвсем скоро.
