Лицата пред бъдещите ученици, ръцете – пазители на занаята, хората – вдъхновители. Една рубрика, която ви запознава с бъдещите учители в занаятчийското училище, част от Шарена Фабрика.
*Please find the English text below.
Тя е иконограф, реставратор и специалист по рециклиране на мебели. Завършва иконопис и дърворезба във Великотърновския университет. Говори за иконописта с отдаденост, вдъхновение и уважение. Познава особеностите на това изкуство и разказва за тънкостите му с енергията на човек, който е обикнал това, което прави. Готова е да продължава да учи, но е и готова да предава наученото дотук.
Наталия Билчева ще води курсове по иконопис в бъдещото занаятчийско училище „Шарена Фабрика“. Като част от поредицата интервюта, които подготвяме, за да ви разкажем за хората, застанали зад инициатива „Шарена Задруга“, сега ви запознаваме с нея.
Как се насочи към иконописта?
В моето семейство има отношение към православието. Спазват се българските традиции и църковните празници. Изборът на специалност направих не просто, за да уча нещо. Изборът ми беше осъзнат и целенасочен! Разбира се, имах и положена основа с полученото образование в Средно художествено училище за приложни изкуства в моя роден град Трявна, където завърших със специалност мебелен дизайн. Та, за мен тази материя не беше чужда. Интересът ми беше предизвикан от това как с помощта на всички художествени техники, църковното изкуство е уникално по своята същност. Живописта и художествената обработка на дърво, обработката на камък, литературата, наука (догматика, история, археология) и музиката, стават част и дори създават визуалната и материалната представа за тази толкова красива и истинска част от нашия живот – вярата в Бог! Наниз от чувства, емоции, материи, духовност и онова висше усещане, че си част от нещо голямо!
Как се развива това изкуство днес у нас?
Църковните изкуства се развиват, както всяко изкуство и всяка наука! То е комбинация от много компоненти. Един да се развие, дава посока и на останалите.
Съвременният живот дава шанс на хората, които се занимават с църковни изкуства да обменят опит, да пътуват, да изучават на живо иконописните примери и да комуникират с колеги, да намерят своето място в професията. Да, днес това е професия. Откриването на тези специалности в светските учебни заведения, дава възможност повече хора да припознаят себе си в това изкуство и като професия.
Колкото и тривиално да звучи, вярвам, че човек се учи цял живот. Изкуството е непрестанно търсене. Когато се занимаваш с изкуство или както е в случая – комбинация от няколко, това важи на 100 процента! Точни формули има само в математиката и физиката, макар също да са част от изкуството. В работата ни като иконографи се правят много, много проби. Всеки автор на база на първоначалната си техническа подготовка, сам прави най-добрите за себе си рецепти и съотношения за основи, бои и прочие. Колкото до теоретичната част, има много задълбочено четене и изучаване на материята, което е необходимо, за да ни доближи до реалността, която трябва да пресъздадем. Като например, събитие от първи век след Христа, което трябва да изобразим в 21 век. На фона на неверието на съвременния човек, е предизвикателство да представим реално случили се събития , без да ги изкривим и без да ги преиначим и така да въведем в заблуждение хората, които ще „четат” нашите изображения.
Какво ти даде иконописта?
Даде ми и ми дава един различен поглед към живота и преминаването през него! Даде ми разнородни и богати познания, обединявайки различни науки. Даде ми обратната перспектива в живота! Изгради в мен вярата, която ме кара да се чувствам добре, която ми дава посока да търся смисъл и надежда, че можем да сме по – добри!
Къде си изучавала иконопис и дърворезба?
Висшето си образование получих в ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, степен магистър и степен бакалавър – Църковни кавалетни изкуства – иконопис и дърворезба.
Великотърновският университет е първият „дом” на тази така комплексна и уникална специалност във висшето образование в България. Не е случайно, че тя се развива в град, запазил в себе си духа и историята на българите! Няма да е пресилено да кажа, че съм почерпила знания от доайените в тези специалност. Хора, които са изградили методиката, критериите и изискванията в съвременното българско църковно изкуство.
Освен специалностите с практическа насоченост като иконопис, дърворезба, стенопис, живопис, декорация, история на изкуството и др., в обучението ни бяха застъпени и богословски дисциплини като въведение в богословието, изучаване и тълкуване на стар и нов завет, догматическо богословие, агиология и др. Имала съм щастието мои преподаватели да са Проф. Николай Русчуклиев – живопис, отец Проф. Николай Шиваров – Библейска история и библейска археология, Проф. Симеон Захариев – дърворезба и пластика, Проф. д-р Миглена Прашкова иконопис, потомък на основателя на специалността проф. Любен Прашков, Проф. Иван Кънчев – стенопис и мозайка и др.
Какви знания и умения са нужни на един експерт по реставрация на мебели?
За да един реставратор на мебели, най-важното нещо, което трябва да знае е как може да направи същата такава мебел от нулата. От избора на материала и обработката до разкроя и сглобките. Трябва да познава работата по разработката на отделните елементи, последователността на процеса и различните варианти на финиш на изделието. Имайки тези познания, един мебелист разполага с всички необходими умения, за да реставрира дадена мебел. Това е техническата част.
Какви са особеностите в работния процес при реставрацията?
Има още един много важен и ценен елемент за човека, който се занимава с реставрацията и това е да проявява отношение, да има своите търсения, да проследява историческите процеси в развитието на мебелите, да отделя достатъчно време за свои опити и да има достатъчна доза въображение! Въображението! Често се случва в старите и не чак толкова добре запазени мебели да липсват декоративни елементи. Използвайки технологичните познания от по-горните редове, мебелистът/реставратор трябва да приложи и своите пластични и артистични умения. Трябва да се запознае с духа и епохата, от която е дадената мебел, обект на реставрация. Предизвикателство е от една страна, когато клиентът не ти даде свобода, а има определени очаквания за формата, функционалността и цветовия колорит и от друга, когато имаш свободата да правиш каквото сметнеш за необходимо, така както ти усещаш формата и детайла.
Какви са емоциите, с които се зареждаш в своята работа?
Удовлетворение! Когато вземеш в ръцете си нещо, което си създал и си вложил част от себе си, това е лично удовлетворение.
Мотивация! Това да не се отказваш, въпреки съпътстващите проблеми, защото не са малко.
Споделеност! Да знаеш че си част от нечий празник, нечие щастие, да знаеш, че влизаш в нечий дом, независимо дали рисуваш икона или ремонтираш, реставрираш или рециклираш мебел.
Отговорност! Да направиш така, че хората да те споменават добро. Когато знаеш, че това което си изработил със собствените си ръце ще остане във времето.
Развитие! Да имаш възможността да надграждаш знанията си и да работиш, за да се развиваш професионално.
С какви емоции посрещна предложението да се включиш в проекта Шарена Фабрика?
Научавайки за инициативата „Шарена Задруга” усетих как в мен се активираха усещания на надежда и вдъхновение. Моментът беше като равносметка след повече от 10 години опити за развитие, къде по-успешно, къде не чак толкова. Как в България можеш да живееш като занаятчия и творец и заслужава ли си.
Надежда, че все пак в България престои да се случват още хубави неща за изкуството и занаятите
Вдъхновение не само за свое лично изграждане и развитие, а като шанс да бъда полезна. Разбира се, без да имам самочувствието,че съм велика или незаменима, но да мога да споделям наученото през моята призма, моя свят. Да имам възможността да предам знанията си на хора с близки до моите търсения и убеждения, или диаметрално различни, но готови да научат нещо различно за изкуството и за една малка час от света. И това е следващата стъпка на развитие.
