Той е едно от откритията в екипа и професионалист, на чиито постижения се радваме всички. Строи пътя, по който върви днес още от дете и с огромно уважение и благодарност говори за наследената родова страст към строителството, преподадените уроци и добрия пример, който е имал.
Днес, в ролята на проектен мениджър на „Шарена Фабрика“, Димитър Василев е един от главните стълбове, на които се крепят основни процеси в изпълнението на всеки етап от строителството. Работи с отдадеността и разбирането, че строи настоящето, което ще промени бъдещето и е важно да може да устои на всичко.
Питаме го кога започна да строи своя път, какво означава да си работил по проект, отличен с наградата „Сграда на годината“ и с какви емоции пое новата си длъжност в Шарена Фабрика.
Кога и как започна да построяваш своя път?
Още от ранна възраст в мен започна да се заражда интересът към строителството. Като дете много обичах да си играя с конструктор „Lego“. Прекарвах безброй часове в това занимание. Вероятно интересът ми към строителството е заложен в гените ми. Както дядо ми, чието име гордо нося, така и баща ми са строители. Смея да твърдя, че съм трето поколение строител с истинска страст към професията. За мен строителството не е просто професия, това е изкуство, което оставя траен материален отпечатък във времето. Дядо ми често казваше, че магията на строителството е в следата, която оставяш. Започваш с празен терен и изграждаш нещо, което да устои на времето. Тази философия ме води във всяка моя стъпка.
Кaкави са фундаментите, които те са положили в теб като професионалист?
От малък бях до дядо ми и баща ми, наблюдавах ги и учех. Тяхното посвещение и професионализъм формираха основата на моето разбиране за строителството. Започнах от най-ниското стъпало в йерархията, както са направили и те. Това ми даде дълбоко разбиране за труда, необходим за създаването на нещо със собствените си ръце и за удовлетворението, което носи това.
Каква е значимостта на тази наследственост за теб?
Значимостта се проявява и в способността да вдъхновява и мотивира. Знанието, че съм част от непрекъсната линия на строители, ме изпълва с гордост и отговорност. Това не е просто работа. Това е наследство, което трябва да се пази и развива. Всеки успешен проект, е свидетелство за усилията и таланта на предишните поколения, които са ми предали своите знания и умения.
Как се оформи опитът ти в годините?
Завършил съм строителната гимназия „Кольо Фичето“ в Бургас, която ми даде не само солиден фундамент от знания, но оформи характера и страстта ми към строителството. Продължих обучението си в УАСГ в София, където още в първи курс започнах работа, изпълнявайки зидарии, мазилки и шпакловки. След това стартирах като помощник-технически ръководител в голяма строителна компания, която изпълняваше третия метродиаметър в столицата. Там срещнах своите първи ментори в строителния сектор, от които научих много. Работата по този мащабен проект беше огромна школа, в която човек може да се сблъска с почти всички видове строителни дейности. Там придобих безценни знания и опит, които ще ми служат цял живот.
Какво последва след този опит и как се разви кариерата ти?
Прекарах две години в компанията и се върнах в родния си град Бургас, където започнах работа в семейната ни фирма – „ЕКИП 5“. Първоначално поех ролята на технически ръководител на по-малки обекти, но с времето се издигнах до проектен ръководител. Прекарах почти три години в Разград, участвайки в мащабен проект по разширяване на завод. Заедно с екипа ни изградихме над 400 метра естакади за електропроводи и тръбопроводи. След завършването на проекта в Разград се върнах отново в Бургас и участвах в изграждането на научно-изследователски и производствен комплекс в града. Завърших и бакалавърска степен по финанси, което ми даде още една важна перспектива – умението да управлявам финансовите аспекти на проектите и да балансирам между качество и разходи.
Какво означава за теб отличието “Сграда на годината”, което получихте за планетариума в Бургас?
Планетариумът е един от най-забележителните проекти, по които съм работил. Реализирането му беше плод на огромен съвместен труд, изпълнен с вълнение и предизвикателства на всяка крачка. Тази сграда е уникална по своя вид. С външен диаметър от 12 метра, планетариумът представлява сфера с ограждащ пръстен.
Корпусът, изработен от неръждаема ламарина с огледална повърхност, покрива площ от 400 квадратни метра и е монтиран върху здрава опорна конструкция от неръждаема стомана. Ограждащият пръстен преминава в козирка над главния вход, изградена от неръждаема конструкция и облицована с алуминиеви панели с ядро от пчелна алуминиева пита, създавайки усещане за футуристичен дизайн. Всеки участник в строителната верига допринесе за успешното изпълнение на този изключителен проект. Изпитвам дълбока благодарност към нашите партньори за съдействието и подкрепата, но най-вече към невероятния ни екип от служители, с които посветихме своите труд и време за реализирането на това архитектурно чудо. Наградата, която получихме, е не просто признание за положения труд, тя е символ на колективния ни успех и отдаденост.
Кое беше най-голямото предизвикателство в този проект?
Вътре в сградата е разположена зрителна зала с капацитет от 50 места, оборудвана с модерен прожекционен купол и аудио-визуална система. Окаченият таван интегрира климатичната инсталация и осветлението, осигурявайки акустичен комфорт и уютна атмосфера. Успяхме да реализираме концепцията, на един авторитетен архитект, за кацането на летяща чиния, придавайки на сградата уникален и запомнящ се облик. Подобни структури по света са по-скоро скулптури, докато планетариума в гр. Бургас, е сграда с реални обществени функции. Това значително увеличи сложността на конструкцията и изпълнението.
С каква емоция подходи към предложението да поемеш толкова мащабен проект като
“Шарена Фабрика” в ролята на проектен мениджър?
С огромно вълнение и ентусиазъм приех възможността да бъда проектен мениджър на този значим проект. Възможността да съм част от проекта, ме изпълни с чувство на гордост и отговорност. Въпреки предизвикателствата, които знаех, че ще се появят, усещах и все още усещам силна мотивация и решителност да положа необходимите усилия за постигане на крайната цел. Посвещавайки се на успешното реализиране на този проект, знам, че влагам част от себе си в нещо по-голямо и важно, което ще устои на времето.
Какви умения се изискват за човек на подобна позиция и какви са отговорностите, които носи работата?
За заемането на подобна позиция се изисква арсенал от ключови умения и отговорности. Нужно е дълбоко разбиране на строителните процеси и технологията на изпълнение – всяка стъпка трябва да бъде прецизно планирана и изпълнена. Ефективното управление на времето и приоритизирането на задачите са жизненоважни, както и високо ниво на организираност и внимание към детайлите. Управлението на бюджета и разходите е също толкова важно, защото всяка грешка може да доведе до значителни финансови загуби. Неочакваните проблеми винаги дебнат и бързото намиране на решения е критично за успеха на проекта.
Управлението на ресурсите – материали, оборудване и човешки труд – изисква непрекъснато внимание. Контролът на качеството, както и това, че всички дейности се извършват според установените стандарти, е съществен аспект. Стремим се към безупречност във всяко отношение.
Какви са основните етапи на строителния процес и как се работи в срок с толкова непредсказуемо време и непредвидени ситуации?
Възприемам строителния процес, като сложно уравнение с множество променливи. За решаването на това уравнение, се изисква глобален поглед над цялото. Необходим е непрестанен контрол, координация и гъвкавост при управлението на тези променливи параметри. Само така можеш да ги насочиш към крайната цел – успешното реализиране на проекта. Започваме с планиране и проектиране, преминаваме през подготовка на терена, груб строеж, довършителни работи, инсталиране на оборудване, пробни изпитания, обзавеждане и въвеждане в експлоатация. Всеки етап изисква прецизно планиране, координация и контрол, за да се постигне успешен завършек на проекта.
Работата в срок при непредсказуеми условия е предизвикателство, което изисква гъвкавост и проактивност. Винаги планираме с буфер във времето и ресурсите, за да реагираме адекватно на неочаквани проблеми. Постоянният мониторинг и бързото вземане на решения са ключови. Екипната работа и добрата комуникация ни позволяват да адаптираме плановете си и да минимизираме забавянията.
Колко е важна екипната работа в подобни мащабни начинания?
Мисля че тук е моментът да изразя дълбоката си признателност към целия екип от професионалисти, с които работя. Истината е, че ръководителят е силен толкова, колкото е най-слабото звено в екипа му. Но аз не виждам слаби звена около мен – виждам само професионалисти, отдадени и талантливи хора, които всеки ден дават най-доброто от себе си.
Всеки член на екипа играе ключова роля в реализирането на нашите цели. В трудни моменти те показват невероятна отдаденост и професионализъм. Възхищавам се на тяхната способност да работят под натиск, да намират креативни решения и да се адаптират към променящите се обстоятелства. Такава сила и решителност са основата на всеки успешен проект.
Сътрудничеството и взаимното уважение между членовете на екипа са това, което ни позволява да преодолеем всяко предизвикателство и да постигнем отлични резултати. Вярвам, че заедно можем да постигнем много. Това е истинският дух на успешното строителство – колективното усилие, насочено към обща цел и увереността, че няма недостижими върхове, когато работим заедно.
Какви са особеностите и предизвикателствата в този проект?
Едно от основните предизвикателства е реконструкцията и укрепването на старото училище на селото, построено през 1932 година. Реконструкцията на такава сграда е по-сложна от изграждането на нова, тъй като трябва да се съобразиш с множество фактори и условия. Освен това се стремим да запазим духа и автентичността на училището. Тук не става въпрос само за строителни умения, а за чувствителност и уважение към миналото. Реконструкцията на такава историческа сграда е като работа с безценен артефакт – всяка тухла и всеки детайл носят със себе си история и значимост. Искрено благодаря на проектантския екип, в лицето на „VA Studio“, за техния професионализъм и детайлен подход, който значително облекчава работата и свежда непредвидените ситуации до минимум. Бих сравнил техния труд, с този на един отговорен и прецизен хирург. Така работят те.
Как се чувстваш, знаейки, че участваш в полагането на основите на училище, което трябва да устои на времето?
Образованието е един от основните стълбове на всяко общество. Инициативата да се възроди старо училище, както и да се построи още едно ново, е свята кауза. Учебните заведения трябва да се възприемат като храмове на знанието. Този комплекс ще предоставя знания и умения на хора, които искат да създават и творят.
Лично аз се уча и усвоявам най-добре чрез практика и съм изключително радостен, че тук ще се създаде една огромна база за практически занятия и опит. Вярвам, че теорията и практиката трябва да се срещат в час, за да бъде образованието пълноценно.
Още един съществен аспект на този проект е, че той облагородява един прекрасен регион. Посетителите на кампуса ще бъдат заобиколени от красивата българска природа. Тук те ще открият не само знания, но и връзка с природата, което е изключително ценно в днешния забързан свят.
Надявам се, че изграденото от нас ще допринесе за възраждането, на някои престижни професии. Това е начинът да се даде принос към запазването и развитието на ценни умения и традиции, които са основа за устойчивото развитие на нашето общество.
