Арх. Александър Василев и екипът на VA Studio, които чертаят новия облик на старото училище в с. Голяма Желязна
Те са млад екип от експерти в областта на архитектурата и тънкото чувство за хумор. Колеги и приятели, обединени от желанието си да развият свой почерк и с него да се подписват не само под частни проекти, но и такива с обществено значение. Проект “Шарена Фабрика” е част от портфолиото на VA Studio вече година, но живее в сърцата на няколко човека от екипа още от времето, когато работят по дипломните си работи. Макар и силно разколебавани от преподаватели и колеги те решават да се дипломират с теми, свързани с обществени и училищни сгради, а също и опазване на културното наследство. Противно на логиката и негативните тенденции със закриване на училища у нас, дипломната работа на арх. Румяна Павлитова е първият, но не и последният път, в който проектира училищна сграда, а арх. Владислав Михайлов завършва с проект за реставрация и преустройство на ловна хижа. Няколко години по-късно, като част от екипа на VA Studio, те, заедно с останалите архитекти буквално чертаят пътя, класните стаи, кухните, коридорите и ателиетата на бъдещото Международно училище за кулинария и занаяти в с. Голяма Желязна.
Обединител на този екип от професионалисти и главен паж на проекта, е арх. Александър Василев. Заедно със своя баща, арх. Емил Василев, той създава VA Studio и деликатно пояснява, че ВА идва от “Василеви Архитекти”, а не “Василев Александър”.
В желанието си да ви разкажем по малко за всички, които припознават нашата инициатива и спомагат за реализирането на проект “Шарена Фабрика”, решихме да си поговорим с него – за архитектурата на градовете и каква история пазят, за това какво е да се намесиш в работата на свой колега от миналото, за да спасиш настоящето и що е то устойчиво мислене, когато става въпрос за архитектура.
Можем ли да кажем, че архитектурният облик на дадено населено място, било то село, град или държава, дава отражение за цялостното му здравословно състояние и отношение към качеството на живот на хората?
Твърдо. Архитектурата е едновременно огледало на обществото и алманах на историята му. Сградите и усвоените пространства са най-дълготрайните следи, които хората оставят за поколенията. Материалите, цветовете, формите, стиловете, мащабите – всички те влияят ежедневно на случайния минувач по улицата, на децата му, на внуците му, на гостите му от чужбина. Добрата архитектура – и под това нямам предвид само сградите, а и улиците, парковете, площадите и всичко друго в едно село или град – помага, успокоява, вдъхновява, осигурява здравословно слънце, сянка, проветрение, вода и живот. И не се натрапва. Обратното – ами то пречи.
Вие работите по проекти за жилищни сгради, обществени такива, но имате проекти и за възстановяване и реновиране на сгради, нещо което в голямата си степен е и заданието към проект “Шарена Фабрика”. Какви са особеностите в това да адаптираш едно пространство и да го промениш така, че да стои на място в своето време, но и да не загуби своя дух?
Да пипаш сградата на твой (по-умел) колега отпреди 100 години е много голямо предизвикателство и винаги подхождаме с изключително внимание и лек уплах към такива начинания. Освен, че преустройствата са най-трудните архитектурни задачи (особено на знакови сгради) поради тайните, които крият, тези проекти са изпитание за изследователските, професионалните и художествените качества на всеки архитект.
Какви са спецификите в този процес?
Най-специфичното е, че трябва хем да запазиш духа на сградата, някои характерни детайли, цветове, пропорции дори, хем да ѝ вдъхнеш нов живот и да я пригодиш към новата функция, новите изисквания, свързани със земетръс, евакуация, универсално достъпна среда, десетки консуматори на електроенергия и т.н.
Основното училище в с. Голяма Желязна е строено през 1932 г. Какво разказва то за своето време?
Изключително интересни истории научихме покрай проучването на сградата и селото – как е възникнала идеята, какъв е бил първообразът му, как е решено да бъде преместено на сегашното му място. По това време се строят масово училищни сгради из цяла България по проекти на различни архитекти – най-често българи, учили в Европа и върнали се да практикуват у дома. В съседен Орешак има много подобно като архитектура училище, наскоро обновено. За нашето така и не успяхме да разберем чие дело е проектът, но е много добър пример за навлезлия силно по онова време в страната ни архитектурен модернизъм, леко интерпретиран с добавяне на стилизирани елементи от традиционната българска архитектура.
Какви са детайлите, с които се откроява този архитектурен стил?
Фасадите са изчистени и подредени, почти без детайл, с много големи двукатни прозорци и декоративни удебеления по ъглите. Помещенията са с голяма етажна височина, а покривите са скатни с характерното за този период скосяване на фронтоните по някои фасади, което дава много любопитната препратка към кобилицата – много стилизирано, разбира се. Нещо много интересно – на върха на сградата, на най-високата точка на билото на покрива има една куличка – подобно на покривен фенер, която дълго време се чудихме дали има някаква функция или е просто художествена хрумка. Оказа се, че през нея сградата се е вентилирала по естествен начин – понеже отоплението на учебните зали е било с печки на твърдо гориво, за да има обмен на въздуха под вратите е имало просвет, а в горните части на стаите е имало решетки, от които започват своеобразни въздуховоди до подпокривното пространство, а оттам топлият и отработен въздух от помещенията се е вентилирал през куличката.
Звучи като добре организирана и устойчива вентилационна система. Как архитектурно стои този проект в контекста на устойчиво мислене и природосъобразен начин на живот?
Бъдещият ресторант и експозиционна кухня VA Studio
Най-устойчивите сгради са тези, които хората имат интерес да поддържат и които не се разрушават столетия. В този смисъл преустройството на една знакова за селото постройка на почти 100 години бе най-доброто, с което да започнем в посока как да оставим възможно най-малък отпечатък върху природата и средата, в която се намесваме. За съжаление съвременните реалности и изисквания не позволяват само да изтупаме прахта от сградата и тя веднага да заживее новия си живот – в нея почти нямаше контакти, имаше по 2-3 лампи на помещение, една обща чешма в коридора, външни санитарни възли. Освен всичко друго салонът беше конструктивно компроментиран и се наложи да го съборим изцяло. В бъдеще е планирано да пространството да бъде изградено наново, малко по-голямо и с изцяло новата си функция на ресторант и експозиционна кухня. Пригодяваме сградата да е устойчива на земетръс, да бъде универсално достъпна – добавяме асансьор, подемници, рампи и визуална комуникация, правим я енергоефективна с използването на топлоизолации и висок клас дограми, LED осветление и съвременно оборудване за отопление, климатизация и вентилация, добавени са фотоволтаични панели, събираме дъждовната вода и я използваме за поливане и т.н.
Проектът е за изграждане на Международно училище за кулинарни изкуства и традиционни занаяти – къде в архитектурата свършва науката и започва изкуството?
Бих казал, че изкуството в архитектурата е основният и неизменен дух на целия процес, а науката само способства една идея да се реализира. Като във всеки занаят началото е изкуство – какво да създадеш, каква форма да придобие, каква висша мисъл да му вплетеш в тъканта така, че да стане по свой начин уникално, как да носи белезите на времето и създателя си. Но и краят е изкуство – финалните щрихи, детайли, украса дори. Науката ни помага да оставим след себе си по-качествени и функциониращи сгради, които ще удържат на времето и използването си по-дълго. Но ето нещо любопитно – занаятите са напластявано с поколенията знание + уменията да създаваш нещо красиво – наука и изкуство в едно.
